ИЗЛЕНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; изленя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. Ставам ленив, приучавам се на леност, на безделие. По велението на неизповедимите божии съдби в 1879 година аз се бях озовал в затънтената Берковица. .. В тая Капуа аз се излених. Ив. Вазов, ВМ, 59–63.